Mari-ana

Когато четях за рождените дни на други блогове се замислях за рождения ден на моя. То си е за мислене – мога да имам два. Единия е на 13 ноември – тогава създадох блог за първи път и написах първата си публикация подтикната от Дачи. Благодаря ти, LeeAnn! Втората е на 15 ноември, [...]

Тук съм и ме няма. Наминавам за малко, за да споделя някои мисли. Още снощи след танците ме споходиха, но се удържах заради обещанието си да не сядам на компа. Те обаче напираха и ето ме.
От дни (до снощи) предимно две състояния на духа ме обземаха. Едното е отчаяние. Чета, чета, уча, уча и усещам, [...]

Вече си част от живота ми повече години отколкото не си бил. Разбира се, и аз в твоя.  Малко ли са, много ли са е относително.  Осъзнах колко си важен за мен едва когато замина. Смей се, смей се – имаше една поговорка ама, айде да не я цитирам.  Липсваш ни! Няма те [...]

Според народните обичаи от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. В легендите на предците ни Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден са прибирали ралата на сухо, редяли се дървата за зимата, очаквали са първите снегове.
Някъде [...]

Покрай поста на Деничеро с клипа на „Не остарявай, любов“ си припомних една история. Преди повече от година част от стиха на една песен изникна в ума ми като отговор на въпроси, които си задавах тогава, но не се сещах за името ú. Споделих с приятелката ми и тя си спомни коя е. Оттогава се [...]

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛИ СИНЕ!!!


Днес ставаш на 20 години! 20 прекрасни години, през които
ти – моят Георги-Победоносец – озаряваше дните ми
с усмивката си, спокойния си и добър нрав,
щедрото си сърце, победите си!
За мен е щастие и гордост да бъда твоя майка!!!
Бъди жив и здрав! Все така усмихнат и уверен,
сияещ [...]

Есен е. Наистина ли?!
Тези дни, а и следващите, са ми изпълнени с много задачи и учене. Като прибавим и лошото време…  Дотежа ми – там някъде, вътре. Винаги имам повод да се усмихна, но тази песен просто ме пречисти. Само като я слушам и душата ми отново се чувства лека, свободна и готова да [...]

“Обичам те” изписват пръстите ми  -
да ти го кажа не мога .
“Обичам те” прошепвам,
но шепотът не достига до теб.
“Обичам те” крещи сърцето ми,
а ти не можеш да го чуеш.
Ела тогава и виж, че те обичам!
Риа, 10.2009
„Обичам те“ – Силвия Кацарова

Posted in Полетяли чувства, Сънища Tagged: мечти

Минавам онзи ден покрай отворената врата на детската стая  и виждам малкият ми син Коста да стои пред бюрото закривайки монитора на компютъра, а в стаята се носи ей тази музика, долу в клипа. През смях ме пита помня ли тази песен и от кой анимационен филм е. Разбира се, че помня и му го [...]

Днес той би навършил 72 години. Някак не мога да си го представя стар. В спомените и от снимките ми се усмихва на възраст по-малка от моята. Помня, че когато навърших 42 години ми мина през ума, че вече ще бъда по-стара от баща ми. Странно, нали. Но така си помислих.
На 25 септември 1937 година [...]

Преди няколко дни при разговор в скайп с Нийли, тя насочи мислите ми към нещо, което преди година намерих в нета. Беше в един форум за притчи, макар да не е притча, а действителен надпис. Публикувам го сега съвсем не случайно. Това, което е написано може да се приеме за подходящ край на поредицата от [...]

Да се разпиша и аз с кратичък пост на тема Мадона.  Защо пък ú благодаря?!
Защото концерта ú в София стана повод пак да се видя с приятелката ми, която отдавна имаше билет и го очакваше с нетърпение.  Видяхме се, бъбрихме, смяхме се! Но не надявам мила, да си се забавлявала до дупка [...]

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛИ СИНЕ!!!
Бъди жив и здрав, усмихнат и дръзновен!
Нека късметът и успехите съпътстват дните ти!
Нека слънцето и звездите озаряват пътя ти!
Нека любовта сгрява сърцето ти, а вярата ти дава крила!
Нека волния ти дух и мечтите ти те водят напред и нагоре!
Обичам те, слънце!
Пожелавам ти цялото щастие на света!
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК ПЪЛЕН СЪС СМЯХ, [...]

От месеци планирам днес да разкажа една интересна семейна история свързана с името ми. Кръстена съм Мариана, но е трябвало да бъда Мария. Това е името на моята прекрасна и обичана баба – майката на майка ми. Отиде си завинаги от нас миналата година на 90-годишна възраст, лека ú пръст.
Майка ми и до [...]

Исках да мине малко време преди да пиша за морето и поредната ми среща с него.  Така щях да подредя мислите си и щях отново да преживея щастливите мигове там. Само дето думите все не идваха. Затова ще оставя снимките да говорят вместо мен. Е, и някой и друг коментар към тях ще разказват за [...]

Най-тъмно е на разсъмване.
Тъмна фаза, ледена фаза – както и да я наричам усещането не е особено приятно. И хем ми се иска да свърши; хем някак не успявам да направя нещо, за да свърши; хем май ми се иска  сама да стигне до естествения си край.
Обикновено започна с доза несигурност, очакване да се случи [...]

Мълчание. Очакване.
Тежест, там вътре, някъде.
Защо ли?!
Едва ли е, защото тишината
обвила е света ти като пелена.
Уж се случва рядко, и я търсиш.
А днес ти носи самота.
Самота?!
Нима не казваш често,
че сама си, но не самотна.
Каква е тази самота сега?!
Ясно! Хленчиш и подсмърчаш.
Искаш още! Все не ти достига!
Когато нямаше го огънят
на търсенето и очакване,
нима щастлива беше ти?
Та мрънкаш [...]