Over_Rainbow

Да, правилно разбрахте- блогът на този адрес повече няма да изглежда така. Няма да се казва така и няма да съдържа старата информация. На 28 ноември нищо вече няма да бъде същото. Как ще се казва, как ще изглежда и какво ще съдържа и аз още не мога с точност да кажа, но определено промените [...]

И аз имам проблеми. За разлика от тези в песента, обаче са днес и никак още не са отмити. Обаче ще бъдат, поне силно се надявам на това. 
А Изгубени е една невероятна зарибявка, макар че за момента (поне докато не излезне 6ти сезон) леко съм се откъснала от нея. Обаче други прихванаха от мен. Всъщност на тях дължа тази песен- друго си е да си запален тинейджър, който има на разположение интернет (за разлика от мен ;)).
Най-любима моя, благодаря за песничката!!! :D

Исках да говоря за срещите. За купищата различни срещи.
Но няма да го направя- не и сега.
Така или иначе този блог се е превърнал в място за изява на лудостите ми (стискайте палци като се потопя в медийните дебри, това да се попромени ;))
Сега ще говоря за една една конкретна среща...
Това не се случи на 35 май.
Не беше скоро, нито отдавна. Не беше още есен, ама и лято не беше вече...
Времето всъщност няма значение.
Внимание ще обърна на героите.
(С една забележка: Ще се проявя като лош разказвач и ще цензурирам сценария, за да няма обидени, разочаровани или такива с отнети авторски права. Ще намаля гароите само до двама... плюс съдбата.)
Всъщност героите не бяха толкова особени...
Не бяха, докато не се срещнаха... (А може да се е случило и обратното- от особени да станат обикновени?)
А после, докато не пиха чай заедно (без никакъв ром!).
И докато не установиха, че май и двамата не вярват в любовта.
Е, да, ама сте чували, че съдбата обича да си играе разни игрички, нали?
Тези двамата явно й се сториха подходяща занимавка и през следващите месеци често си правеше шеги с тях.
Накара сърцата им да бия в един ритъм,

1 октомври е Денят на музиката.
Днес разбрах, че мой много скъп човек- Човекът, който ми показа Музиката, преминава през сериозно изпитание.

Не мога да направя нищо освен мислено да съм там и да се помоля.



С теб съм и знам, че го знаеш!

Честно казано понякога не само ми се иска, но чак е наложително да имам някой и друг клонинг...

Поздрав с една от любимите ми песни на Кайли

Отдавна не съм пускала музика, особено нова.
За да наваксам- няколко сравнително нови парчета, които ми навяват спомени за морето  ;)

... да види Кристофър Уолкън в такава роля?



Един от любимите ми клипове за всички времена. Не съм чак такъв почитател на Фетбой Слим, но клипът наистина е уникален.
Сериозният Уолкън взлиза в доста нетрадицонна за него роля :)
Харесвам си клипчето от доста време, но преди няколко седмици ме подсетиха за него ;)
Поздрав! :D

Всъщност заглавието трябваше да е съвсем различно- "Вторник Е понеделник"  (или поне трябваше да бъде според настроението ми снощи и поредните глупости, които се въртяха в главата ми).
Е да, обаче днес се събудих в добро настроение.. Пих 3 в 1 (нетипично за мен), послушах музика, подготвяйки се за деня... усмихната....
И въпреки че дори да ми дадат отпуска, плановете един по един пропадат, и въпреки че продължавам да се беля (уф, това е една друга дълга история ;) ) и въпреки че ми предстои поредния работен ден, на мен ми е слънчево :)

И за да затвърдя слънчевото настроение, подарявам една много слънчева песен, която винаги ме усмихва още повече ;)

Напоследък нещо съм се вманиачила (ме вманиачиха :P) по Lost...
А това е една от култовите песнички от сериала ;о)
Поздрав!

Кой каквото иска да говори, но според мен Миро направи добри песни...



.

... не само хвърчат всевъзможни мисли, но напоследък започват да се блъскат. Уж, нещата се поуспокоиха, ама аз още не съм. И май съм по-неспокойна за другите, отколкото за себе си... Всъщност, нищо ново под слъцето....
Освен всичко друго през последните дни в главата ми е и тази песен. Може би, защото я въртят непрекъснато по всички радиа, а може би просто, защото е хубава, а е и от готин филм ;)

Не ми е още твърде лятно... Да открих го лятото, ама докато не мине изпитът в понеделник и докато не спрат дъждовете, няма да се успокоя съвсем.
Иначе днес си заминавам за малко в Хасково. Колкото да се видя за малко с нашите, да се почерпим за насъбралите се празници в тази част на месеца (наколко рд-та, имен ден, годишнина ;) ) и да събера подаръци :)
Мхм, и за подаръци се заговори вече- разни гадини нарочно ходят и ме дразнят, а най-лошото е, че аз се оставям да го правят  ;)
И първата роза получих- едната съквартирантка реши, че съм родена малко по-рано, ама нищо ;) Аз се радвам.
Не знам защо, но имам усещането, че тази година ще е различно... Подготовката е нулева (изпитът е донякъде виновен), ама все пак... Дори нищо да не стане няма да съм разочарована- повечето знаете, че не съм си фен на Деня ;) А и нямам очаквания, просто усещания ;)
Леле, колко глупости изписах, а исках просто да пусна една песничка, която беше хит преди няколко лета. Ей така- за да повикам моето лято ;)  :D



PS  Не мога да ти опиша колко съм горда с теб! (Който трябва да го разбере, ще го разбере ;) )

От миналата седмица като са се започнали едни емоции и вълнения- спирка нямат.

В университета нещата вървят към приключване на семестъра- те не бяха курсови, проекти, неспане миналата седмица.... Поне ги завърших ;)
В понеделник предадохме големия групов проект, за който ви бях помолила да попълвате анкета (обещала съм и резултатите да ви кажа, ама няма да е сега ;) ).
Скоро започват и контролните...  пък после и сесия...

Въпреки всичко в неделя реших, че ще си доставя удоволствие.
Слънце, Слънчеви усмивки, Захарен памук, Зайчета с розови уши, Трева, Меки муцуни на понита, Шантави сурикати, Още по-шантави мишки (Джербили :P ), Снимки, Целувки..
Ако не сте се сетили- ходихме в зоологическата. От доста време се каним, ама все нещо ставаше. Е, в неделя успяхме и беше толкова хубаво и усмихнато. :D

За вечерта пък имах билет за театър. Пак ходихме с Георги и Ирина и пак си тръгнахме доволни, ама и замислени.
Да си доволен от живота си, не винаги означава да си щастлив. Да имаш много приятели, не винаги означава да не си самотен. Малко любов- понякога това е разковничето.
А постановката беше "Красиви тела" (С